Любка журналистката се качи на автобуса за София. Беше прекарала събота и неделя при родителите си в Злокучене. Сега се връщаше в софийската си квартира, запасена с жизненоважни за оцеляването й провизии - два буркана зелеви сърми, бутилка домашно вино и компот от сливи. В парче вестник майка й Пепа уви и резен бахур - последния спомен от свинята Касандра, с която се сбогуваха на Коледа.
Любка журналистката се намести до прозореца и зачете списание "Блясък", в което много й се искаше да работи, за да срещне на живо героите от "Биг Брадър" и "Мюзик Айдъл". Иначе кариерата й се изчерпваше с отразяване работата на Министерство на земеделието във вестник "Земя". Върхът в творчеството си постигна с едно сензационно заглавие, което сама измисли. То гласеше: "Теорористи щурмуват МЗ". Е, вярно, после се оказа, че не били терористи, а третокласници и че не го щурмували, а си направили майтап по телефона. Въпреки това Любка получи 10 лева хонорар за статията. Доволна от проявения професионализъм, вечерта се почерпи с едно мартини бианко в клуб "Планета" в Студентски град. Понеже беше в хубаво настроение, скочи в една салата и се поразкърши за радост на естетите в заведението.
Любка се връщаше в София пълна с надежда за светло бъдеще - предстоеше й интервю за работа в култовото списание "Story". "Само да ма земат и ше си избръсна краката", кълнеше се амбициозната девойка. Беше готова на всичко, само и само да й се удаде възможност за интервю с Коцето и Райна... Или може би някой ден ... Азис? Мечтите на Любка обаче не стигаха толкова далеч. Сама знаеше, че ще трябва да изгради име в професията, преди да се срещне с Идола. Вярно, веднъж беше ходила на негов концерт, но дори не успя да се дореди за автограф. Трима джентълмени я изблъскаха, още преди да си е извадила листче и химикалка (единият даже като че ли я ритна отзад и тя загуби равновесие). После Азис изчезна, както и надеждата на Любка да се докосне до розовата му рокля.
Този път обаче нещата отиваха на добре. "В понеделник представителите на зодия Лъв ще просперират. Благотворното влияние на Юпитер прави успеха им неминуем". Любка беше родена на 17 август 1982-ра и знаеше, че някой ден славата и успехът ще се стоварят на главата й. Точно преди да слезе от автобуса едно врабче се изцвъка на белите й джинси. "На хубаво е", каза си тя и усмихнато засука мустак.
На влизане в квартирата обаче я очакваше неприятна изненада. Съквартирантките Лили и Младенка бяха спретнали парти с работниците от строежа отсреща - здрави момчета, които знаеха какво искат от живота и как да го постигнат. Докато двама от тях се наливаха с кайсиевата ракия на татко й, третият вършеше велики дела с Младенка върху любкиното легло. "Кой ми ги мама разклати, тез червени домати?" питаше някой по радио Веселина.
- Намали волумето, бе, тъпагьос, че тая отгоре пак ще викне полиция! - примоли се Любка.
- Не се праи на важна, ела пий една ракия…- предложи Киро, един от работниците. - Абе ти знаеш ли, че тая ракия беше за главния редактор, а вие сте я излочили, селяндури прости.
- … бах те у гражданката, нема що - ядоса се Киро и изля в гърлото си 50 грама кайсиева.
- Виж кво, пич, нито си ми на образованието, нито на професионалната квалификация. Аре да ви няма, че утре съм на интервю! - изкомандва Любка, за която кариерата беше по-важна от веселбата.
Съквартирантките гузно разтуриха вечеринката, работниците се изнизаха от апартамента. Всички познаваха лютия нрав на Любка и не искаха да си имат вземане-даване с нея. Преди време един съсед я беше помолил да спре да изхвърля пепелниците през балкона. За отмъщение Любка изля върху зелената му шкода тенджера смилянски боб с подправки. "Да се научи на възпитание", закани се тя, докато прибираше празната тенджера в кухнята. Много време беше минало оттогава и вече никой от блока не си позволяваше да я безпокои.
След като теренът беше чист, Любка се зае с подготовка за съдбовния ден. Трябваше да избере подходящите дрехи. "Нито много официални, нито прекалено кейжуъл", постанови Любка и извади от гардероба дънки с ниска талия и леопардова блузка с дълбоко деколте. "Това ще свърши работа", каза си журналистката и се приготви за сън. Заспа трудно, похърквайки. Сънува, че е на събитие. Записваше ли записваше с новия си цифров диктофон, а една известна певица шептеше в ухото й: "Не сме безгрешни, но сме истинскииииииии".
Следва продължение...
